ROM памет - Памет с последователен достъп
Памет с последователен достъп – ROM памет
Паметта с последователен достъп (Random Access Memory) или за по-кратко ROM памет памет, която е предназначена само за четене, енергонезависима е, т.е. информацията намираща се вътре в нея се запазва при прекъсване на ел.захранването. Тук е важно да отбележим, че четенето не се извършва на пройзволен принцип , както е при RAM, а се извършва последователно. Записът, който може да се извърши в тази памет е еднократен. Разновидностите на ROM паметта са:PROM (Programmable Read-Only Memory) е програмируема ROM памет, което означава, че потребителя може сам да запише в нея програма или данни. Веднъж записаните данни не могат да се изтриват. PROM паметите представляват схеми, които се състоят от масиви елементи и работят на принципите на предпазителите (бушоните). PROM използва предпазителите, като запомнящи елементи. Процесът на програмиране на този тип памет се нарича прогаряне.
EPROM (Erasable Programmable Read-Only Memory) чиповете са създадени, за да решат този проблем. Това е изтриваем програмируем ROM. Съдържанието на EPROM може да бъде изтрито чрез специални устройства с използване на ултравиолетова светлина и на него да бъдат записани други данни. EPROM чиповете се различават външно от останалите по това, че имат кръгло прозорче от кварцово стъкло на корпуса си, през което се вижда самият чип. Това прозорче е покрито с лепенка етикет. Заради лесното си препограмиране EPROM чиповете са получили високоприложение. Кварцовите прозорчета оскъпяват EPROM чиповете затова ако смятаме, че няма да се наложи ново препрограмиране е достатъчно да си купим PROM памет.
EEPROM (Electrically Erasable Programmable Read-Only Memory) означава електрически изтриваем ROM. При него данните не се изтриват с ултравиолетова светлина, а с електричество, което е значително по-бързо и по-удобно в сравнение с EPROM-а. Единственият недостатък е, че има по-висока цена. Много EEPROM чипове ще издържат 100 или 1000 пъти на изтриване и препрограмиране, но това не е полезно за паметта като цяло. Този проблем се изостря от начина, по който чиповете се изтриват. Тук трябва да отбележим нещо много важно. Препрограмирането се извършва бит по бит.
FLASH ROM – Flash Rom е вид EEPROM, който се доставя в някои от съвременните системи. EEPROM – електрически изтриваема и програмируема памет само за четене е тип ROM, който може да се изтрива и препрограмира директно в системата, без използването на ултравиолетовата лампа и EPROM програматор. Тук изтриването може да се извършва не с високо напрежение, а може и да се използва нормалното захранващо напрежение на персоналния компютър.
Използването на Flash Rom позволява на производителя да изпраща нови версии на ROM BIOS на дискета. След това потребителят може да зареди новата версия във Flash ROM чипа на дънната платка, без да го изважда или сменя. Този метод спестява време и пари както на производителите на системите, така и на потребителите. Нормално Flash ROM-ът в системата е защитен от запис и преди да направите промяна, трябва да премахнете защитата. Това обикновено се постига с джъмпер, който контролира защитата на чипа.
Модули памет – SIMM, DIMM,SO-DIMM, RIMM
Чиповете памет са част от платка наречена модул. Често на модулът могат да се забележат числата : 8x32 или 4x16. Тези числа представляват броя на чиповете умножен по капацитета им в мегабити(Mb). Резултатът трябва да се раздели на 8, за да получите обема на паметта в мегабайти. Например, 4x32 означава, че този модул има 4 чипа по 32 мегабита. Умножаваме 4 по 32 и получаваме 128 мегабита. Знаейки, че 1 байт е равен на 8 бита, трябва да разделим резултата от 128 на 8. Резултатът е 16 мегабайта! Типовете модули памет са SIMM, DIMM, SO-DIMM, RIMM.SIMM модул - Паметта от типа SIMM се състои от няколко чипа в една платка, която се свързва към дънната платка чрез ребрен конектор (edge connector). По-старите памети от типа SIMM имат 30 дискретни точки за свързване върху ребрения конектор и се наричат 30-щифтови (30-pin). По-новите памети SIMM имат 72 различни конектора и се наричат 72-щифтови. Размера на 30-щифтовите конектори е 9 х 2 cm. Размера на 72 щифтовите конектори е 11 x 2.5 cm.
DIMM модул - Със своите 168 или 184 пинови конектори и размери от 14 x 2.5 cm, DIMM модулите имат капацитет от 8 MB до 1 GB и могат да бъдат инсталирани по един вместо на двойки. Повечето компютърни модули памети работят на 2.5V, докато по-старите системи като Mac G4 използват 3.3V. . Един модул DIMM обикновено е равен на две памети от тип SIMM.
RIMM модул - Паметта от тип RIMM представлява нов тип чипове, предназначени конкретно за работа на компютърни системи, които използват нов тип памет за компютърни системи – RDRAM. Модулите RIMM се произвеждат както DIMM модулите в пакети със 168-щифтови конектори, които са разположени по различен начин, за да не се объркват двата типа памет.
SO-DIMM - Много производители на преносими компютри използват друг стандарт известен като small outline dual in-line memory module (SODIMM). SODIMM модулите са по-малки на размери 5 x 2.5 cm, и имат 144 или 200 пинови конектори. Капацитетът на един модул варира от 16 MB до 1 GB. За да пестят място, Apple iMac настолните системи използват SODIMM вместо традиционните DIMM. Освен физически има и важни функционални разлики между паметите от тип SIMM, DIMM, SO-DIMM и RIMM. Паметта изпраща данните от и към процесора на дискретни блокове. Този обмен се осъществява чрез системната шина, която представлява нещо като главна магистрала на компютъра, свързваща процесора с паметта, допълнителните периферни устройства и други. Размерът на блоковете, които се изпращат в едната или другата посока, се определя от “ширината” на системната шина, която от своя страна е свързана с големината на блока данни, които могат да се обработят наведнъж от процесора.
Първите 32-битови процесори, като например 80386 и 80486, използваха системни шини с ширина 32 бита и изискваха по 32 бита данни едновременно. Тъй като паметта SIMM може да осигурява по 32 бита едновременно, всеки модул SIMM може самостоятелно да удовлетвори нуждите на процесора и този тип памет може да се добавя към компютъра по един модул наведнъж. С въвеждането на фамилията процесори Pentium, компютрите започват да използват системни шини с ширина 64 бита, защото Pentium може да получава наведнъж по два блока от 32 бита. Един модул SIMM може да предоставя само по 32 бита наведнъж, което означава, че при добавянето на памет трябва да се монтират по два модула SIMM наведнъж.
Рекламно съобщение от нашите спонсори: Професионално уеб дизайн студио Web Design Sofia ® предлага изработка на уеб сайтове и професионален уеб дизайн в София на отлични цени с гаранция за качество на дизайна и неговото програмиране.
Паметта от типа DIMM и RIMM работи с 64 бита данни едновременно. Практическата полза от това е, че може да се инсталира по един модул DIMM и RIMM в произволен компютър, с процесор от фамилията Pentium, при условие че има слотове DIMM и RIMM. Когато компютрите преминат на 128 битова системна шина, тогава трябва да се добавят по два модула DIMM и RIMM, докато се появят 128-битови чипове памет.
Бързодействие на RAM паметта.
Бързодействието на RAM паметта се задава обикновено в наносекунди (ns). Това бързодействие се отнася за времето, необходимо, за да се изпрати искания блок от данни от паметта към системната шина и по пътя до процесора. Колкото е по-малко това време, толкова по-бързо могат да се движат данните в компютъра. Паметта от типа FPM RAM има бързодействие от 60 до 70 ns. Памет от тип EDO RAM работи в границите между 50 и 70 ns, а SDRAM работи с бързината от 10 до 15 ns.
Проверка за грешки.
Повечето памети разпространени днес са много надежни. Повечето системи имат контролер на паметта който проверява за грешки при стартирането на системата. Чиповете с вградени контролери за проверка за грешки използват метод известен като четност . Те имат един допълнителен бит на всеки 8, известен като бит за четност.
Когато 8 бита в 1 байт получат данни, чипът преброява броя на единиците. Ако броят на единиците е нечетен, в допълнителният бит се записва 1. Ако броят им е четен, се записва 0 в допълнителният бит. Когато данните се прочетат, пак се прави преброяване на единиците и се сравняват с бита за четност. Ако броят е нечетен и бита е 1, тогава данните се считат за валидни и се изпращат към процесора. Но ако броят на единиците е нечетен и бита за четност е 0, чипът разбира, че има грешка в тези 8 бита и изтрива данните.
Проблемът с бита за четност е в това, че той открива грешките, но не прави нищо, за да ги поправи. Компютрите на ключови позиции като сървърите се нуждаят от по-високо ниво на сигурност. Сървърите от висок клас често изпозват метод за проверка на грешките известен като error-correction code (ECC). Подобно на четността, ECC използва допълнителен бит, за да следи данните във всеки байт. Разликата е в това, че ECC използва няколко бита за проверка за грешки, като броят им зависи от големината на шината. Паметите с ECC използват специален алгоритъм, който не само ги открива, но и ги поправя. ECC дори може да разбере когато повече от 1 бит в 1 байт са срешени. Такива грешки са много редки и не могат да се поправят дори с ECC. По-голямата част от компютрите продавани днес използват памети без проверка по четност. Тези памети не предоставят никаква проверка за грешки и се разчита само на контролера на паметта.
